След като скоро ставам на 30 години реших, че е време за равносметка. И докато всички деца на 90-те се успокояваме с дежурното 30 са новите 20, то истината е, че 30-те са много по-готини от 20-те. Защото на 20 години си все още млад, зелен и глупав. Не че на 30 не си, но поне си една идея по-малко глупав, благодарение на житейските уроци, преходните приятелства, любовните разочарования и всичко друго, типично за двайсет-годишните. Чудех се дали статията да не се казва „30 неща, които бих казала на себе си на 20 години“, защото съветите в нея щяха пак да са валидни, но както и да е. Да започваме…

Книгите за личностно развитие са нещо, което винаги съм смятала за излишно в литературата. И много се изненадвах на хората, които ги четат и купуват. Допреди около година, когато реших да видя какво толкова интересено има в тях. Трябва да си призная – очакванията ми за глупаво съдържание и стил не бяха оправдани. Да, има и много такива книги, от които няма какво ново да научиш и просто повтарят общовалидни истини с назидателен тон. Но има и книги, които те карат да се замислиш и да научиш много нови неща – за себе си и за съзнанието си. Книгите, които аз харесвам са преди всичко свързани със силата на мисълта, позитивното…