Книги, които ме вдъхновиха

Идеята за тази статия се роди, докато четях едно от последните неща, които Йоана написа – Защо да работиш върху себе си. Замислих се, че последните три книги, които прочетох, ме вдъхновиха да променя ежедневието, навиците и погледа си към живота.

Може би сте разбрали досега, че и двете с Йоана обичаме книгите и четем много. Но аз прекарах над 25 години от живота си четейки само художествена литература. Напълно отричах всякакви книги за самоусъвършенстване или популярна психология. Едва в последните няколко години започнах да чета този тип литература. Открих невероятно добри книги, благодарение на които успявам да науча повече за себе си или дори да променя живота си. Ето и последните три книги, които ме вдъхновиха:

Малка книга за икигай: японска мъдрост за здрав и щастлив живот – Кен Моги

Японците са твърде различни от нас във всеки аспект на ежедневието си. Тази книга ни показва как житейската им философия се отразява на дълголетието им. Според проучванията едва 10% от продължителността на живота ни е обусловена от гените, останалите 90% – от това как живеем. В тази кратка книга Кен Моги ни представя своята версия за дълголетието на японците – философията, според която прекарват дните си.

Тази философия е наречена икигай. В японския език думата икигай може да се използва както за всекидневни неща, така и за големи постижения. Идеята на тази книга, е, че за да си успял не е необходимо да постигнеш някакви главозамайващи успехи или огромно богатство. Достатъчно е просто да живееш в настоящето и да намираш цел и наслада дори в малките ежедневни неща. Авторът ни води през историята на Япония и ни запознава с многобройни примери за успех, постигнати защото хората са намерили своята цел. Те не се стремят да получат признание или да са известни, а просто да дават всичко от себе си.

Изкуството на икигай, защото да живееш по този начин всеки ден, наистина е изкуство, се гради на пет стълба:

• Започни от нещо малко
• Освободи се от себе се
• Хармония и устойчивост
• Радостта от малките неща
• Бъди тук и сега

Прочетох книгата в момент, в който ненавиждах работата си, и се будех всяка сутрин без мотивация да стана от леглото. Това настроение се пренасяше и върху всичко останало в живота ми. Исках просто да си стоя вкъщи и да не говоря с никого, спрях дори да тренирам. Не мога да кажа, че отново се влюбих в корпоративната си работа и ходя в офиса с ентусиазъм. Но определено се огледах около себе си и открих, че мога да намеря неща, които ме радват и вдъхновяват. Започнах да си връщам мотивацията и продуктивността.

5-секундното правило – Мел Робинс

Докато Малка книга за икигай ми показа как да намеря смисъл и вдъхновение в малките неща, 5-секундното правило ми помогна да се задействам.

Мел Робинс измисля 5-секундното правило, когато е изпаднала в огромна дупка в собствения си живот. Пред фалит е, бракът ѝ е на път да се разпадне, а тя е депресирана и тотално е загубила мотивация. В онзи момент решава, че трябва да спре да саботира живота си. Измисля 5-секундното правило за да ѝ помогне да направи най-елементарното нещо на света – да стане от леглото. Но както много добре си спомняме, когато отлагаме алармата си по пет пъти сутрин, елементарните неща не винаги са лесни.

За да се развиваме трябва да правим куп малки неприятни неща, които обаче биха ни довели до желания резултат. Когато сме деца това е задължение на родителите ни. Те ни карат да си пишем домашните, да ставаме навреме, да ядем, да се обаждаме на роднините си за празниците. Но когато пораснем се налага да отговаряме за собствените си действия. Тук идва и основният проблем – ние продължаваме да чакаме да ни дойде желание и мотивация да направим нещо. Независимо колко благотворно въздействие над живота ни биха имали някои задължения, никога няма да ни се занимава с тях. Да бъдем реалисти – никога няма да ви дойде желание да ядете скучна здравословна храна или да имате редовен режим на тренировки, да работите извънредно, за да се докажете, или да проведете неприятен разговор с близките си.

Трябва да започнем сами да се бутаме по пътя към успеха. Основният проблем тук е, че мозъкът ни всячески се опитва да ни задържи в зоната ни за комфорт. Това е оправдано, защото от еволюционна гледна точка всяко непознато действие е риск. Ако му дадем достатъчно време мозъкът ни ще извади всякакви убедителни причини да не направим нещо. Да преброим от 5 до 1 и да започнем да действаме е начин да спрем да се саботираме сами.

Книгата е пълна със съобщения, изпратени до Мел от хора, чули лекциите ѝ, и решили да прилагат правилото в живота си. Ако в началото се съмнявате, че е приложимо, многобройните примери ще ви убедят поне да пробвате.

Започнах да използвам 5-секундното правило за нещата, които искам да свърша, но нямам силите и мотивацията да започна. Основното нещо, както и при самата Мел, беше ставането сутрин. Както написах и малко по-нагоре, прочетох тези книги в момент, в който идеята да стана от леглото беше изключително неприятна. Винаги съм била от хората, които отлагат алармата си поне по 5-10 пъти, преди да станат. Сега щом чуя телефона си да звъни сутринта просто броя от 5 до 1 и ставам. Това ми дава време да започна деня си спокойно и да не бързам от момента, в който напусна леглото си.

Започнах да използвам правилото и за всички малки неприятни неща в ежедневието си. Тези, които обикновено ми отнемат 5 минути, но отлагам с часове започването им. Този навик наистина промени много неща в ежедневието ми. Но това, което най-много ме впечатли в книгата, беше изречението: ако имаш да казваш нещо важно, кажи го. Замислих се, че наистина не знам кога ще е последния шанс да кажа на близките си хора нещо значимо. Както Йоана може да потвърди, обикновено на хората около мен им е трудно да разберат какво си мисля, защото рядко споделям каквото и да е. Но Мел ми помогна да осъзная, че ако наистина е важно за теб близките ти да знаят нещо, най-лесният и сигурен начин е да им го кажеш. Далеч съм от постигането на съвършенство в това направление, но поне се опитвам.

Клуб „5 сутринта“. Грабни утрото. Извиси живота си. – Робин Шарма

Това е книга, която от години присъства в списъка ни за четене, но аз винаги съм твърдяла, че няма шанс нещо да ме накара да ставам в 5, а Йоана вече си имаше бебе, което да я буди толкова рано. Така че все я отлагахме.

Започнах да я чета с идеята, че няма да приложа нищо от нея, защото все още да стана в 5 сутринта ми звучи тотален абсурд. Първата ми изненада беше, че въпреки съветите как да направим живота си по-добър, Клуб 5 сутринта прилича по-скоро на роман, отколкото на книга за личностно развитие. Втората беше, че вътре открих доста неща, които са полезни,  независимо в колко часа ги правя. Идеята е просто да имам един час за себе си сутрин, така че всеки може да съобрази точния момент на алармата си спрямо собствения си режим.

Доказано е, че ние се събуждаме с определен психически потенциал и всяко малко действие използва част от него. Скролването на социални мрежи, разговорите с хора, пътуването до работа, всички тези неща изразходват енергията ни. Затова е много важно да сме продуктивни рано сутрин. Когато се събудим толкова рано и вложим тази креативна енергия в самите себе си през първия час от деня, това ще ни помогне да станем хората, които си мечтаем да сме. Защото хората, които си мечтаем да сме, обикновено са просто една по-мотивирана и дисциплинирана наша версия.

Да се събудим в 5 обаче не е достатъчно, трябва наистина да оползотворим този първи час. Робин Шарма предлага да го направим по формулата 20/20/20. Първите 20 минути от деня си трябва да запълним с физическа активност, но не лека йога или разтягане, а нещо, което наистина ще ни изпоти. Така ще се отървем от кортизола и ще помогнем на създаването на нови невронни връзки, които ще ни помогнат да мислим по-бързо. Следващите 20 минути трябва да прекараме в размисъл. Можем да ги посветим на дневника си, ако имаме такъв, да медитираме, да правим планове за бъдещето или просто да прекараме това време в размисъл. Последните 20 минути са отделени за растеж. Тук е времето да научим нещо ново, да четем книги, да слушаме подкасти или да научим няколко нови думи от език, който винаги сме искали да знаем.

Да си призная, не съм сигурна кога е бил последният час в сутрините ми, който съм отделила напълно за личностното си развитие, а не за тичане насам-натам защото закъснявам за работа или за мързелуване през уикенда. Все още не съм започнала да ставам в 5 сутринта и да опитам формулата на Робин Шарма, защото дочетох книгата едва вчера. Но смятам да се опитам да приложа на практика тази идея и да видя дали наистина ще подобри живота ми.

Попаднах и на трите книги в момент, в който наистина ми трябваше тласък да върна креативността и мотивацията си. Те ми помогнаха да видя нещата през по-различна призма и да спра да недоволствам, а да започна отново да действам. Защото понякога имаме нужда някой да ни припомни кои са важните неща.

А кои са последните книги, които ви вдъхновиха?