Защо да работиш в корпорация НЕ е толкова яко, колкото си мислиш

Последвайте ме за още статии, които могат да ме докарат до уволнение. (ха-ха) Шегувам се, разбира се, поне живеем в свободна страна и можем да казваме мнението си спокойно. Шегата на страна обаче да работиш в корпорация не е толкова яко, колкото изглежда. Като бях малка мечтаната ми работа се изразяваше точно в това – да работя в голяма, лъскава офис сграда, да ходя официално облечена на работа и да си разнасям лаптопа в едната ръка и чашата кафе в другата. Признавам си, че точно тази част от работата е яка. Нека да поговорим обаче за минусите на подобен тип работа, които както разбрах след 5 години опит никак не са малко.

Ако има едно голямо противоречие в мен и Теди, то това е нашата love/hate relationship с корпорациите. Колкото и да не ги харесваме и двете работим за тях, поне докато стартираме собствен бизнес, но това със сигурност е тема за друга статия. Та какви са минусите на това да работиш за световноизвестна компания? Какво се крие зад лъскавите стъкла на офисите и защо в работата е трудно да имаш приятели? С две думи – прочетете тази статия преди да си пратите автобиографията. Просто за да не кажете, че никой не ви е предупредил.

Липса на креативност

Ако има професия, в която креативността е на последно място сред изискванията, то това би била почти всяка една длъжност, която може да работите в корпорация. Всяко правило си има изключения, разбира се, но опитът ми говори, че следването на инструкции с точност, цепенето на времето до минутка и недоброто приемане на нови идеи се случва масово именно в тези компании. И тъпото е, че дори не е по вина на мениджърите като цяло. Просто за много от нещата процедурата по промяна е толкова тромава, че ти се иска да се откажеш преди да си опитал. И отнема понякога буквално години. Ако и вие като мен и Теди имате поне малко креативност в себе си, то тази част от работата би ви натоварила доста след време. Но кой знае – може пък и вие да стартирате блог.

Еднообразна работа

Седмичен репорт в понеделник. Друг репорт във вторник. Тикети в сряда. И така нататък. Излишно е да казвам, че ежедневието на подобен тип работа често е едно и също. Да, наистина, всеки случай е различен, има различни мейли, срещи, клиенти, сделки. Но след известно време осъзнаваш, че просто механично правиш едно и също с copy\paste. Нещата, които ти изглеждаха трудни в началото сега са ти до болка познати. И после се замисляш как има хора, които са лекари, учители, архитекти. Как има хора, които строят бъдещето. Които измислят реклами, ходят на яки събития, организират благотворителни концерти. Строят сгради и самолети. А ти? Ти цъкаш тикети. Sorry, not sorry.

„Мисли извън кутията“? – по-скоро не мисли изобщо

След точка 1 и 2 на тази статия не знам дали има смисъл да разяснявам тази. Всеки опит за излизане от ситуация по нестандартен начин трябва да включва минимум одобрението на 3-ма човека над теб. Като най-често 2-ма от тях не са особено съгласни да не следваш процедурата. Изобщо така нареченото „мислене извън кутията“ е много непознат термин в тези среди. Колкото повече си мълчиш и си вършиш работата, толкова по-ценен кадър си.

Обещавам някой ден да напиша статия и за плюсовете да работиш в корпорация. Все пак монетата винаги има две страни. Всяка компания си е различна, както всеки човек е различен и не е хубаво да слагаме нещата под общ знаменател. Факт е обаче, че зад лъскавата фасада на офисите по-често стоят недоволни от работата си хора, отколкото обратното. А Теди пък е обещала да разкрие какво е да си жена мениджър в IT отдел и защо да се изкачиш толкова високо на корпоративната стълбичка може и да не е много яко. Така че очаквайте продължение.

ВИЖ ОЩЕ:

Нереалистични очаквания за работата (или защо едва ли ще взимаш 5 бона стартова заплата)

Как да изберем компания?