5 въпроса, на които не си длъжна да отговаряш

Вървите си по улицата, денят е хубав и слънчев и изведнъж бам – срещате мега досадната съседка от горния етаж, която ви пита защо нямате деца на 30 години. Ей така, от нищото. Едва ли за някого е изненада колко нетактични са хората (и особено жените!)  И ако, все пак, не сте на това мнение ви предлагам да прочетете тази статия. Гарантирам, че тя съдържа само и единствено реални случки от живота на мен и моите приятелки.

Истината е, че дори да се справяте перфектно в живота и да няма кой какво да ви каже, то винаги ще се намери някой, който да зададе глупав въпрос или да ви даде непоискан (и в повечето случаи непотребен) съвет. Ще се опитам да пресъздам историите без да коментирам особено, защото все пак не искам да сме блог за хейт. Но ако има нещо, което ме вбесява, това са нетактичните хора и хората, които говорят без да мислят като цяло.

Защо изглеждаш така?

Истината е, че жените отнасяме страшно много забележки относно външния си вид. Едва ли има някоя от нас, която да не е отговаряла на въпроси от типа на: защо е дебела, защо е слаба, защо е с такава прическа, защо се е облякла така, защо е гримирана, защо не е. Наскоро една приятелка ми сподели как позната я е срещнала и в прав текст я е попитала „Защо изглеждаш така?“. След като се възмутих искрено от въпроса, моята приятелка все пак имаше време да ми обясни какво е имала предвид тази жена. Но ситуацията не става по-добре. Възмущението идва от това, че преди години моята приятелка била винаги гримирана, с прическа и нови дрехи. Сега пък била с вързана коса и без грим.

Оставям на вас да прецените адекватно ли е да зададеш в прав текст такъв въпрос. А на моята приятелка, която чете това, ще кажа, че и с грим, и без грим е повече от красива. И не е нужно да се оправдава на съседките какво прави с козметиката си.

Колко пари взимаш?

Ето това е въпрос, който са задавали на мен. И на който не съм отговаряла. Не защото крия нещо или защото взимам космическа или пък смешна заплата. Ако на някого му трябва тази информация, защото си търси работа на подобна позиция, с радост ще отговоря. Но не и на някого, когото го интересува, за да си храни самочувствието, сравнявайки се с другите. Парите, които получавам, са средната заплата за сектора, в който работя, и не виждам нищо лошо. Обаче не мога да разбера какво толкова ги интересува хората колко пари ти превеждат на определено число от месеца.

Имам познати с по-ниски заплати от моята и с по-висок стандарт на живот, защото са по-пестеливи и разумни. Както имам и познати с високи заплати, които си броят всяка стотинка и се стискат за всичко. Въпросът е защо би те интересувала конкретна сума, при положение, че отношението на човек към парите е видно в момента, в който седнете да изпиете едно кафе заедно?

Кога ще се жениш?

Откакто съжителството без брак е нещо нормално, все повече хора се интересуват от това няма ли да се жениш. Както и защо, кога и как смееш да раждаш без да си се подписала някъде. Тук вече даже не говоря за конкретна приятелка. Защото наистина не мисля, че имам някоя, която да не са питали подобно нещо. Независимо от възрастта, семейното положение (разбирайте обвързана или необвързана), кариерата и какво ли още не. Тук и мъжете не биват съжалени и често са нападани с този въпрос от приятели и познати. Честно казано, не знам дали мен са питали повече пъти няма ли да се женя или приятеля ми защо не ми е предложил. Истината е, че и двамата не намираме за нужно да се оправдаваме на хората какво ще правим и защо. Важното е, че ние сме на едно мнение по въпроса и си вървим в една посока.

Та ако утре и вас ви питат изобщо не си правете труда да обяснявате остарял ли е брака като институция. Както, разбира се, не дължите и обяснение на никого защо сте женени. Да, хората питат и това. С две думи – нямате правилна опция.

Защо нямаш деца?

Това вече е въпрос, за който хората си заслужават не просто да не им отговаряш, а да ги сринеш със земята. Първо, никой не е длъжен да има деца и това в голяма степен не зависи от един човек (защото зависи най-малко от двама). И не – намеците, че времето си минава, няма да те накарат да се заемеш с това по-бързо. Второ – няма да се впускам в обяснения как поради медицински причини някои хора са достатъчно изстрадали по темата, че нетактични съседи/познати/приятели да им бъркат с пръст в раните постоянно. Да не говорим, че познавам и хора, които просто не искат да имат деца, и това е тяхно право и избор.

Така че, освен ако някой не иска да го направи, възпитава и отглежда следващите 18 години вместо вас, не намирам за адекватен въпроса защо нямаш деца. А и ако имате едно, задължително ще ви питат защо нямате две. Просто да знаете.

Как може да се храниш така?

Да, веганите съществуват. Както и вегетарианците, хората, които не ядат глутен, и за моя огромна изненада – хора, които не обичат пържени картофи със сирене. Честно, от всичко това ми е най-изненадващото откритие. Ужасно селско и нетактично е да попиташ някой „Как може да ядеш/не ядеш това?“ и то в 90% от случаите в момента, в който човекът, необезпокояван от никого, си обядва. Всеки има вкусови рецептори, всеки има глава на раменете си и решава сам кое е добро за неговия организъм и кое – не. Аз не подкрепям хората, които ядат само и единствено вредни храни и не мислят за здравето си, но пък и не им давам наклон – тялото си е тяхно и на тях ще им тежи. Все пак аз живея с човек, който яде макарони с протеин и филия с банан и мед, така че коя съм да съдя някого.

Така че следващия път когато някой си позволи да ви държи сметка за подобни лични теми, просто го попитайте „А ти?“. Върши доста добра работа. Или просто си кажете как не намирате за нужно да отговаряте на неуместни въпроси. Защото ако има нещо, в което не вярвам, то е поговорката „Убий глупака с мълчание“. Убий го с доводи и сарказъм – боли повече.

А кои са нетактичните въпроси, които успяват да извадят вас от равновесие? Защото съм сигурна, че има такива.