Защо се проваляме? – личен опит

Не знам дали на някого му се чете статия на тема „Защо се проваляме?“. Защото малко хора обичат да гледа истината в очите. На мен обаче ми се пише такава статия. Преди години прочетох някъде, че ние сме част от поколението, което се проваля най-често и което най-често се сблъсква с депресия, паник атаки, тревожност и какво ли още не. И причините за това не са, че сме най-глупавото или най-мързеливо поколение, макар интернет и социалните мрежи да допринасят доста за това. Причината е, че много често нямаме реална представа за света, за нещата от живота или за самите себе си. А много често и всичко това накуп. Пиша тази статия с ясното съзнание, че аз съм част от тази статистика и част от това поколение и честно казано това изобщо не ми харесва. Нека видим какво могат да бъдат причините за провалите ни.

Изобщо не се опитваме

Ние сме поколението, което се отказва преди да се е опитало. Прекалено често чувам около себе си познатите ми да казват как нещо не може да стане, невъзможно е и изобщо няма смисъл и да се опитваме. Това е малко като парламентарните избори – всички искат промяна, но на никого не му се занимава да ходи и да гласува. В крайна сметка хората са казали „От опит глава не боли“. Защо тогава ние сме склонни да се откажем още преди да сме се опитали?

Много хора изобщо не започват да ходят на фитнес, защото сами се убеждават, че няма смисъл дори да започват. Други не правят първата крачка за нещо друго, защото ги е срам какво ще си помислят хората. Така освен че изпускате възможности вие разчиствате конкуренцията на други хора. Не се чудете тогава защо някой привидно по-мързелив, некадърен или без опит е по-успял от вас. Защото поне се е опитал и явно е успял.

Лична история: Когато кандидатствах след 12-ти клас не ме приеха на първо желание специалността, която исках. И вместо да се пусна на второ, трето и там колкото класирания има или да се опитам да се прехвърля в друга специалност или да си оставя 1 година, за да се ориентирам аз се записах първото нещо, което ме приеха. Отказах се дори да се опитам, защото мислех че е жизненоважно да не изгубя 1 година. В крайна сметка живота ме завъртя така, че сега съм част от хилядите млади хора, които не работят по специалността си. И това е защото се отказах преди да съм се опитала да разбера какво наистина искам и след това да го постигна. Не правете това у дома си!

Отказваме се твърде бързо

И ако в горния случай се отказваме преди да сме се опитали, то да се откажем след първия опит е не по-малък провал. Ние сме поколението, което иска всичко да се случва сега и веднага. Ние искаме да влезем във форма за 2 седмици, да научим език за 1 месец, да ни вдигнат заплатата още преди да сме започнали да работим и още, и още. И някакси сме забравили, че за да се случат всички тези неща трябва да да положим усилия и да мине време. Поне минимално. И после се питаме защо се проваляме.

Лична история: Преди години се записах на народни танци в един ансамбъл. Някъде чак към 11-ти клас. И съответно в групата имаше много хора, които бяха доста по-напред от мен. Колкото и да ми се струваше примамлива идеята да стана част от ансамбъла и да пътувам по света, за да танцувам (дори и за хоби), то мисълта, че всички са започнали да тренират много по-рано от мен ми пречеше. И в крайна сметка отидох едва на 2-3 тренировки. Сега от гледна точка на 30-те ми години, ако бях започнала да тренирам танци в 11-ти клас вече щях да имам 12 годишен опит.

Губим си времето

Колко пъти ви се е случвало да имате милион задачи, които ви чакат? А колко пъти сте си скролвали Фейсбук и Инстаграм вместо да ги свършите? Да, познато ми е. В днешното забързано ежедневие никой никога няма време за нищо. Освен за зяпане в телефона. Вече е толкова лесно да си губиш времето, че чак е плашещо. Влизаш уж да провериш нещо в нета и вече се оказва, че гледаш мемета на котки от 1 час. Или си пускаш някой епизод от сериал и докато станеш от дивана се оказва, че си изгледал цял сезон. Липсата на рутина и разпределяне на времето е тема, за която планирам отделна статия, тъй като съм на мнение, че това е голям проблем на обществото.

Лична история: Още си спомням как учех по история за кандидат-студенстските изпити. Имах повече от година да науча 20-30 теми – нещо, което сега ми се струва постижимо за месец. Или пък можех да уча по няколко теми на месец и накрая да си оставя време да преговарям. Но тогава все още не можех да си планирам времето и в крайна сметка прекарах толкова време в размотаване, подчертаване и подхвърляне наляво-надясно на въпросните теми, че накрая ми беше останала 1 седмица до изпита и аз не ги знаех дори на 10%. Каква изненада, че изкарах ниска оценка и не успях да се класирам за специалността, която искам, нали?

Имаме твърде високи очаквания

Ние имаме твърде високи очаквания към себе си. А често и родителите ни имат твърде високи очаквания към нас – не е изненада за никого защо се проваляме тук. Истината е, че с колкото повече очаквания си натоварен толкова повече напрежение и стрес трупаш дори и за минимални неща. За нас е важно да бъдем перфектни във всяка една сфера на живота. А ако си жена – тези сфери стават в повече. Трябва да изглеждаме добре, да сме слаби, мили, възпитани, да имаме добро образование, хубава кариера, да сме добри майки, да се грижим за семейството. А и да не се оплакваме.

Често сме натоварени с подобни очаквания от обществото още от малки. А сравнението между хората никога не е било толкова лесно както в ерата на социалните медии. Буквално влизаш за секунда някъде и вече се чувстваш грозен, глупав и неуспял. Очакваш от себе си да стартираш бизнес толкова лесно, колкото го е направил Бил Гейтс. Да бъдеш в топ форма винаги, защото в Инстаграм има и бременни жени с плочки, които не спират да тренират. Като цяло очакваш ли очакваш да постигнеш нещо повече без да се замислиш дали това би те направило щастлива.

Лична история: Винаги водещото в живота ми са били неуспехите ми, а не успехите. Например още помня първата си 3-ка в Софийски университет и какъв провал беше това за мен – отличничката от гимназията. А истината е, че тогава имаше толкова много скъсани студенти, че тази 3-ка направо си се броеше за успех. Години по-късно, когато учех втората си магистратура в УНСС вече бях наясно, че оценките не отразяват знанията и че нямат общо с това дали ще си добър в дадена област. Все още помня 3-ката си по финанси оттогава, която пък смятах за пълен успех. Както казах на преподавателя тогава „Ако можех да правя финансов анализ на компания едва ли щях да уча тази магистратура сега“. Да не говорим, че работодателите ми до ден днешен не са ми разглеждали дипломите, за да ме питат какво правят тези тройки там. Така че понякога въпросът не е защо се проваляме. А защо имаме твърде високи очаквания за себе си.

Избираме лесния път

Интернет и социалните мрежи са основните виновници за възпитаването на едно много по-разсеяно и мързеливо поколение. Все пак когато на родителите/бабите ни им е трябвало да намерят нещо, то им е коствало часове четене и търсене на информация. Докато за нас тя е достъпна с един клик. Разбира се, това не е нещо лошо, но да си copy/paste-неш дипломната работа от Гугъл не те прави готин. А те прави мързелив, неконкурентноспособен и в повечето случаи – неуспешен. Подобен е случая и с хората, които предпочитат да пият детокс чайчета за отслабване вместо да прекарат един час в тренировка. Просто се лъжем, че избирайки по-лесния път ще имаме същите резултати, но това определено не е така.

Лична история: Преди да започна да тренирам активно мислех, че за да изглеждам добре е достатъчно просто да бъда слаба. Да пазя диети, да внимавам какво ям и евентуално да тичам на стадиона. След като открих груповите тренировки обаче, разбрах че усилията, които полагаш в спорта предлагат хиляди пъти по-добри резултати от диетите. Разбира се, режима на хранене е изключително важен, но тук не става дума за това. Полагането на усилия при тренировки със собствено тегло или тежести дори и за 2 часа седмично ми носеше повече ефект от цяла седмица на салати. Така че следващия път направете информиран избор. А ако не знаете кое е правилното, аз лично имам едно правило, което никога не ме е подвеждало за всички сфери на живота – правилното решение, често е по-трудното решение.

Финал: Кои са нещата, от които съм се отказала още преди да съм се опитала? Около 10 години се отказвах да стартирам блог, защото ме беше срам какво ще си помислят хората. И след като го направих осъзнах, че е трябвало да започна още отдавна. Все още се отказвам да започна да пиша книга, защото мисля че няма кой да я чете. Мислех да се откажа и от писането на тази статия, но реших че не би било добър пример. В крайна сметка всички сме се проваляли и най-вероятно ще продължим да го правим. Важното е да се учим от грешките си и да продължаваме напред. И да се учим от това защо се проваляме. За да бъдем по-успешни.

ВИЖ ПОВЕЧЕ:

Съвети за разпределяне на времето

Разочарования и очаквания