Дразнещите двойни стандарти, с които жените се сблъскват

Живеем в 21ви век и мъжете и жените са равни. Или поне на теория би трябвало да са. Но всяка жена знае, че полът в един момент е бил решаващия фактор за отношението към нея. И не знам за вас, но мен това винаги ме дразни. И тъй като в последните 2 седмици чух достатъчно коментари по темата, които предизвикаха недоволството ми, реших да споделя чувствата си в статия.

Това не е статия, в която ще ви обяснявам колко лоши са мъжете и как трябва да се държат по-добре с нас. Защото съм чувала всяко от нещата по-долу и от други жени. И това не е проблем на някой от половете, това е проблем на обществото ни. Проблем, който се корени във възпитанието ни, в примера, получен от родителите ни, и във всяко едно наше действие. Дори в коментарите ни към онази колежка в офиса.

Днес ще прочетете някои от двойните стандарти, които предизвикват негодуванието ми, и в какъв свят бих искала да живея. А зависи от всеки от нас да го направим такъв.

Трябва да убеждаваш хората във знанията си

Когато мъж каже нещо то се приема като факт. В същото време, всичко, което излиза от устата ти, ще се приема с леко съмнение. Ще ти се налага да се обясняваш и да убеждаваш хората, в това, което знаеш, просто защото си жена. Независимо дали си го учила в университета, или си го работила 10 години.

На една от предишните работи ми се налагаше да сключвам договори с партньори, които до този момент дори не са чували за нас като компания. Правехме го аз и един колега. Съответно, имахме един шаблон за имейл, който изпращахме на всички. Хората отсреща не знаеха нищо за нас, освен имената ни. Доста често се случваше аз да не получа никакъв отговор, докато колегата ми, който изпращаше абсолютно същия имейл няколко дни по-късно, най-често получаваше. Както и самите преговори му отнемаха по-малко време, въпреки че им обещавахме едни и същи неща. Хората просто се чувстваха по-сигурни да кажат да на него.

Не само ще ви отнеме повече време да убеждавате хората в правотата си. Също така съм сигурна, че не само на мен ми се е случвало да слушам с часове как мъж ми обяснява нещо, за което знам повече от него. Не случайно на английски има дори термин за това – mansplaining. И доста често, докато слушам с усмивка нечии обяснения, си мечтая за свят, в който ще има значени какво умееш, а не кой пол си.

Какво искам – Това какъв пол съм да не се отразява на възприятието на способностите ми

Външният вид ще влияе на оценката за теб

Обществото продължава да ни убеждава, че не можем да сме красиви и умни едновременно. Продължаваме да виждаме клишето красива, но тъпа жена навсякъде – филми, клипове, вицове, каквото си изберете. Донякъде разбирам откъде идва то, защото наистина съществува един вид жени, които са превърнали външния си вид в бизнес, и трябва да търсиш мозъчните им клетки с лупа. Друг въпрос, в който няма да навлизам в подробности сега, е дали клишето е породено от тези жени или обратното – те са повярвали в това, което обществото ги е убедило, че е единствената им опция.

Истината е, че в един момент всяка от нас се сблъсква с това предубеждение. Когато все още бях на предишната си работа понякога ми се налагаше да участвам във воденето на интервюта. Бяхме сравнително по равно мъже и жени и никога не съм забелязала специално отношение към някоя от жените. Един ден обсъждахме новите кандидати по обявата ни за работа и се появи автобиографията на едно момиче, което изглеждаше доста добре. На снимката беше руса, добре гримирана и красива. Търсехме хора без опит, тъй като позицията беше много специфична, но езиците бяха огромно предимство, а тя знаеше три!

В крайна сметка колегите ми решиха да не я поканят на интервю, защото: „Вижте я как изглежда! Ние няма да я сложим на рецепция, за да им сервира кафе и да я гледат, ще я накараме да говори по телефона.“ Това ме накара да се замисля колко често се случва някоя жена да загуби всичките си шансове, просто защото на някоя среща се е провел подобен разговор.

Какво искам – Свят, в който това как изглеждам, няма да се отразява на оценката за интелекта ми

Семейният статус винаги ще е по-важен от личните ти постижения

Какво обикновено хората питат един мъж? Какво работи, какво е учил, каква кола кара. А какво обикновено хората питат една жена? Омъжена ли е, колко деца има, защо. Независимо колко висши образования и курсове си завършила, мнозинството от хората няма да се впечатлят от това. Няма да им е особено интересно и колко си се издигнала в кариерата си или колко успешен е собственият ти бизнес. Но всички искат да знаят дали си омъжена и имаш деца.

И ако отговорът на тези въпроси е Не това неминуемо ще повлияе на отношението към теб. Може би ще се измъкнеш, ако просто не си обвързана. Но да имаш връзка и да не искаш сватба или още по-лошо – деца, се приема като невероятно престъпление. Повечето хора биха възприели по-малко шокирано новината, че си убила човек.  А още по-дразнещото е, че след това ще зададат 10 уточняващи въпроса и ще те принудят да се обясняваш защо точно си взела това непростимо решение.

Колко пъти сте чували коментари от рода на: „Е какво чакаш?! На колко години си вече? Времето си минава… Вече си на 28(30/34, като цяло на колкото и да си)! Дори и сега да родиш, когато завършва училище ще си мислят, че си баба му, а не майка му!“ и т.н.? Аз напоследък се забавлявам с това да измислям все по-скандални отговори на тези въпроси. Но наистина мисля, че това са най-несъобразителните хора на света. Защото за мен може да е избор в момента да нямам деца, но има жени, които не могат поради някаква здравословна причина, и да ти го натякват навсякъде сигурно е ужасно потискащо.

Какво искам – Общество, в което хората ще ме оценяват по собствените ми постижения, а не по функцията ми на нечия съпруга или майка.

Днес ще спрем дотук, защото стана твърде дълго, а имам материал и за втора част. Междувремено, разкажете ми коя е най-абсурдната ситуация, в която сте попадали, само защото сте жена?